Хората зад успеха на Бони: среща със Силвия Чуканска

1. От кога си част от екипа на Бони и каква е твоята роля днес?

Част съм от екипа на Бони от юни 2003 г. През целия този период заемам длъжността главен счетоводител на „БОНИ месокомбинат Русе“ АД. От 2006 г. съм и член на Съвета на директорите на „БОНИ месокомбинат Русе“ АД.

2. Как започна твоят професионален път в компанията?

Явих се на интервю по обява за длъжността главен счетоводител в „Месокомбинат Русе“ АД. Бях избрана за позицията и така започна дългият ми професионален път в Бони, който и до днес свързвам с много работа, доверие, отговорност и постоянно развитие.

Преди това в продължение на шест години заемах длъжността главен счетоводител на млекопреработвателното предприятие „Сирма Приста“ АД в Русе. Затова често се шегувам, че целият ми професионален стаж към момента е преминал в предприятия, свързани с хубавите мезета на българската трапеза.

3. Кои бяха основните предизвикателства в началото?

За мен ролята на главния счетоводител винаги е изисквала поглед отвъд документите. Когато познаваш дейността на компанията, разходите, приходите и връзките между отделните звена, отчетността започва да говори на езика на бизнеса и става по-полезна за управлението. Затова и в началото основните предизвикателства бяха именно в тази посока: да опозная екипа, да навляза в производствените и бизнес процеси на дружеството и да разбера структурата и взаимоотношенията между предприятията в икономическа група БОНИ.

Малко след постъпването ми започна сериозна реорганизация в холдинговата структура през 2003 – 2005 г., паралелно със строителството по проект САПАРД и въвеждането в експлоатация през 2007 г. на новите предприятия в сектор „Месопреработка“. Това беше много динамичен период, който наложи промяна в начина на работа и на счетоводните отдели. Беше предизвикателно, но и изключително ценно, защото именно в такива моменти се изграждат най-важните професионални умения и увереност.

4. Как се промени работата ти през годините?

През годините работата ми се промени заедно с развитието на „БОНИ месокомбинат Русе“ АД. Дружеството постепенно се превърна от малко предприятие, съгласно действащия през 2003 г. Закон за счетоводството, в голям данъкоплатец и предприятие с много по-широк обхват на дейност. Днес то има важна роля в структурата на сектор „Месопреработка“ в икономическа група БОНИ. Кланицата в град Търговище е съществено свързващо звено между животновъдството и месопреработката в групата, а транжорната в град Ловеч осигурява значителна част от суровините за последваща преработка.

Всичко това се отрази съществено на мащаба, динамиката и отговорностите на работата ми. Нараснаха изискванията към качеството и обема на счетоводните данни, а взаимодействието с институции, партньори и колеги от различни направления стана още по-активно. Тези промени ме мотивираха да търся по-добра организация на счетоводния процес, по-ясно проследяване на информацията и навременна комуникация, така че отчетността да бъде точна, надеждна и полезна за управлението.

  5. Какво те мотивира да продължиш да бъдеш част от Бони и днес?

За мен е чест да бъда част от екипа на такава голяма икономическа група, която има значимо присъствие в българската месопреработвателна промишленост. Свързвам Бони със среда, в която мога да се развивам, да виждам резултата от труда си и да усещам принадлежност към екип, в който усилията на хората се ценят.

Едно от нещата, които най-силно ме мотивират, е, че с развитието на Бони се развива и самата ми работа. Колкото по-голяма и активна става компанията, толкова повече професионални предизвикателства възникват в счетоводството – в отчетността, организацията, проследимостта на информацията и връзката между отделните направления. Това прави работата ми разнообразна, интересна и смислена, защото всеки нов етап изисква нови знания, по-добри решения и по-широк поглед към бизнеса.

Силно ме мотивира и връзката между възможностите, които Бони ми дава, и приноса, който мога да върна към групата. Участията в различни обучения ми помагат непрекъснато да надграждам квалификацията, знанията и опита си, а това ми позволява да бъда по-полезна чрез своята компетентност, практическа преценка и организационни умения. Тази мотивация ме насочи и към докторантурата, която започнах през 2023 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Темата на дисертационния ми труд е „Стратегически аспекти на калкулирането по примера на месопреработвателни предприятия в България“ и е пряко свързана с професионалната среда, в която работя. За мен това е още един начин да надграждам знанията си и да ги свързвам с практиката в сектор, който познавам отблизо.

6. Каква е ролята на хората и екипа за успеха на компанията?

Ролята на хората за успеха на компанията е решаваща, защото именно те придават смисъл, стабилност и посока на всяка организация. В производствена група като Бони това личи особено ясно: успехът зависи от съвместната работа, доверието и синхрона между различните екипи. Когато тази връзка работи добре, компанията става по-силна, по-устойчива и по-подготвена за промените.

Аз имам щастието да работя с колеги, от които съм научила много. Вярвам, че добрият екип се изгражда от хора, които се уважават, разбират се, помагат си и търсят най-доброто решение, дори когато имат различни гледни точки. Именно така една структура се превръща в общност, в която всеки вижда по-ясно своя принос и връзката му с общия резултат.

7. Какво би казала на новите колеги, които тепърва започват?

Бих им казала да бъдат любопитни, търпеливи и отговорни. В началото професионалната среда в голяма производствена компания може да изглежда сложна заради многото процеси, правила и взаимовръзки между отделните звена. Тази среда се опознава постепенно, но с постоянство, желание и добри колеги до себе си човек започва да вижда цялата картина.

Бих ги посъветвала да не се страхуват да задават въпроси. Въпросите показват желание да разбереш по-добре задачите, дейностите и очакванията към теб. Важно е също да се вслушват в хората около себе си, защото във всяко звено има практически опит, който се предава най-добре чрез ежедневното сътрудничество.

И най-вече бих им казала да приемат мястото си в Бони като възможност да се учат, да се развиват, да бъдат част от екип с дълга история и от компания, която има значимо място в българската месопреработвателна промишленост. Когато човек влага желание и вижда смисъл в това, което прави, професията постепенно се превръща в път на развитие, принадлежност и лична отговорност.

Ако трябва да го кажа най-кратко: бъдете отговорни в работата си, открити в общуването с колегите си и готови да учите. В Бони има какво да се научи, има от кого да се научи и има смисъл всеки ден да се дава най-доброто от себе си.